Студентски г/р/ад

      Все по-често ще чуваме името на този невероятен квартал. Не че е с нещо по-различен от всеки друг в София. Единственото по-интересно в него е събирането на елита на българската интелигенция там. Или по-точно в това, че ние очакваме там да има интелигентни хора. Не, няма. Дори да има, то определено това не е мястото, което може да даде здравословна почва те да се развиват. Мръсотия, бездомни кучета, буркани и тенджери по прозорците, найлонови пликчета, липсва на тротоари, надраскани стени, хлебарки. И най-умният мозък да попадна там ще бъде изправен пред избора - или да се отдаде на порока, за да избяга от реалността, или да избяга от там. Но не всеки може да избяга. И остава там. В новото гето на София. Така и малкото останал интелектуален ресурс в страната попада в куаката на човешките отношения и битовизъм, a.k.a. student city. Звучи като име на фолк клуб. Ма то си е.  И като меню, и като култура, и като мода, и като клиентела.
      Но има и един друг сериозен проблем с българското студентство. Българският студент не учи. Той има цялото свободно време на света да се впусне в изкушенията на съвременна България. В системата на родното висше образование има понятие - освобождаване от изпит. Една сесия отнема от 2 до 3 седмици за подготовка, и то в тежките специалности. Така останалите няколко месеца, в които посещението на лекции не е задължително, са на разположение на гордостта на мама и татко, да се впусне в живота на столицата. А тя има какво да предложи. Стига да имаш желание и култура, за да го видиш. Ако не - се случва това, което четем по вестниците в крими колоната. Бъдещето на нацията си донася привичките и комплексите от малкия град, които като се смесят с пороците на големия раждат една взривоопасна смес, която се движи, друса и деградира в рамките на няколко десетки декара площ в югоизточната част на нашия хубав град. А полицията и журналистите само могат да вървят след всичко това и да цъкат с език, а почернени родителите родители да казват - той не беше такъв човек. Е, вече е! И за това може да благодарят на системата на българското висше образование, което раздава дипломи без стойност и покритие вече повече от 20 години. Или както се казваше в онзи виц - като знам как съм учил за икономист, как да ида на лекар!
Бог да ни пази от нашите висшисти!

За кучетата, хората и селяните 2

      Човекът е странно същество. Въпреки че се смята за върха на пирамидата в еволюцията, ежедневно доказва точно обратното. По-егоистично и себично създание, способно да вреди не само на другите, но и на себе си, едва ли има на планетата майка. Един особен вид от това създание се наблюдава и в България. Неговите представители са хора, които имат права над животните, но не и задължения към тях. Те винаги са готови да убиват - било то мечките в Родопите, защото им нападали овцете, било безстопанствените кучета в София, защото ги лаели и нападали по улицата. В крайна сметка се стига до парадокса, че независимо колко години са минали откакто човекът е на два крака, единственото средство за решение на неговите проблеми си остава силата на оръжието, на властта. Или поне за масата от хората, на които не можа да им хрумне разумно решение и само наспамиха ефира на радиа и телевизии със селски диалект и призиви за смърт.
      Определени групи от хора решиха, че имат права да убиват, но не и задължения да се грижат. И агресията винаги е към по-слабия, този - който няма как да се защити. Тези хора забравят, че макар и изоставили селото, за да дойдат в големия град, трябва да се съобразяват с неговите обитатели. А когато съвместното съжителство е трудно решенията следва да се взимат разумно и рационално, а не емоционално. На мен също не ми харесват бездомните кучета в София, но още по не ми харесват разни селяци дошли в големия град и донесли само най-лошото от родните си места. Но аз не предлагам за тях евтаназия, макар че ей Богу ще ми поолекне, ако родният ми град се поосвободи от разни субекти. За да се наречеш гражданин и европеец не е достатъчно да си смениш личната карта или паспорта, а да си смениш мисленото и отношението към заобикалящия те свят. Нещо, което изглежда още не се е случило с голяма част от българската нация. А докато ние чакаме това да се случи, ще страдат всички, най-вече слабите и беззащитните, а общественото внимание ще остане лесно манипулируемо и отклонявано от съществените проблеми на града. Защото ако попитате в една ветеринарна клиника ще видите, че случаите на ухапвания от домашни кучета са повече от тези от улични. Ако попитате в Пирогов, ще ви отговорят, че децата бутнати на улицата или жертви на насилие са много повече от тези ухапани от някой изоставен на улицата четирикрак домашен любимец. Стига да има кой да зададе подходящите въпроси, а не да търси евтин популизъм.
 Бог да пази животните в България от техните стопани и съобитатели хората!!!
Април 2012