Студентски г/р/ад

      Все по-често ще чуваме името на този невероятен квартал. Не че е с нещо по-различен от всеки друг в София. Единственото по-интересно в него е събирането на елита на българската интелигенция там. Или по-точно в това, че ние очакваме там да има интелигентни хора. Не, няма. Дори да има, то определено това не е мястото, което може да даде здравословна почва те да се развиват. Мръсотия, бездомни кучета, буркани и тенджери по прозорците, найлонови пликчета, липсва на тротоари, надраскани стени, хлебарки. И най-умният мозък да попадна там ще бъде изправен пред избора - или да се отдаде на порока, за да избяга от реалността, или да избяга от там. Но не всеки може да избяга. И остава там. В новото гето на София. Така и малкото останал интелектуален ресурс в страната попада в куаката на човешките отношения и битовизъм, a.k.a. student city. Звучи като име на фолк клуб. Ма то си е.  И като меню, и като култура, и като мода, и като клиентела.
      Но има и един друг сериозен проблем с българското студентство. Българският студент не учи. Той има цялото свободно време на света да се впусне в изкушенията на съвременна България. В системата на родното висше образование има понятие - освобождаване от изпит. Една сесия отнема от 2 до 3 седмици за подготовка, и то в тежките специалности. Така останалите няколко месеца, в които посещението на лекции не е задължително, са на разположение на гордостта на мама и татко, да се впусне в живота на столицата. А тя има какво да предложи. Стига да имаш желание и култура, за да го видиш. Ако не - се случва това, което четем по вестниците в крими колоната. Бъдещето на нацията си донася привичките и комплексите от малкия град, които като се смесят с пороците на големия раждат една взривоопасна смес, която се движи, друса и деградира в рамките на няколко десетки декара площ в югоизточната част на нашия хубав град. А полицията и журналистите само могат да вървят след всичко това и да цъкат с език, а почернени родителите родители да казват - той не беше такъв човек. Е, вече е! И за това може да благодарят на системата на българското висше образование, което раздава дипломи без стойност и покритие вече повече от 20 години. Или както се казваше в онзи виц - като знам как съм учил за икономист, как да ида на лекар!
Бог да ни пази от нашите висшисти!

За кучетата, хората и селяните 2

      Човекът е странно същество. Въпреки че се смята за върха на пирамидата в еволюцията, ежедневно доказва точно обратното. По-егоистично и себично създание, способно да вреди не само на другите, но и на себе си, едва ли има на планетата майка. Един особен вид от това създание се наблюдава и в България. Неговите представители са хора, които имат права над животните, но не и задължения към тях. Те винаги са готови да убиват - било то мечките в Родопите, защото им нападали овцете, било безстопанствените кучета в София, защото ги лаели и нападали по улицата. В крайна сметка се стига до парадокса, че независимо колко години са минали откакто човекът е на два крака, единственото средство за решение на неговите проблеми си остава силата на оръжието, на властта. Или поне за масата от хората, на които не можа да им хрумне разумно решение и само наспамиха ефира на радиа и телевизии със селски диалект и призиви за смърт.
      Определени групи от хора решиха, че имат права да убиват, но не и задължения да се грижат. И агресията винаги е към по-слабия, този - който няма как да се защити. Тези хора забравят, че макар и изоставили селото, за да дойдат в големия град, трябва да се съобразяват с неговите обитатели. А когато съвместното съжителство е трудно решенията следва да се взимат разумно и рационално, а не емоционално. На мен също не ми харесват бездомните кучета в София, но още по не ми харесват разни селяци дошли в големия град и донесли само най-лошото от родните си места. Но аз не предлагам за тях евтаназия, макар че ей Богу ще ми поолекне, ако родният ми град се поосвободи от разни субекти. За да се наречеш гражданин и европеец не е достатъчно да си смениш личната карта или паспорта, а да си смениш мисленото и отношението към заобикалящия те свят. Нещо, което изглежда още не се е случило с голяма част от българската нация. А докато ние чакаме това да се случи, ще страдат всички, най-вече слабите и беззащитните, а общественото внимание ще остане лесно манипулируемо и отклонявано от съществените проблеми на града. Защото ако попитате в една ветеринарна клиника ще видите, че случаите на ухапвания от домашни кучета са повече от тези от улични. Ако попитате в Пирогов, ще ви отговорят, че децата бутнати на улицата или жертви на насилие са много повече от тези ухапани от някой изоставен на улицата четирикрак домашен любимец. Стига да има кой да зададе подходящите въпроси, а не да търси евтин популизъм.
 Бог да пази животните в България от техните стопани и съобитатели хората!!!
Април 2012

За кучетата и хората

Кучето било най-добрият приятел на човека. Може и така да е, но определено човекът не е най-добрият приятел на четириногия, или поне не и в България. Снимки на изоставени, малтретирани, блъснати, отровени и зверски убити кучета обикалят интернет пространството. Този път властта не спеше и се опита с някой законодателни промени да спре насилието и регулира отношението на хората към животните, в това число домашни и бездомни кучета. Дотук добре. Само че изпълнението на закона тръгна от парламента и стигна до общините, където за пореден път едно добро намерение срещна некомпетентността и малодушието на българския нисш административен персонал. Идеята за чипиране на кучета беше важна крачка, но само наля пари в нечий джоб и напълни ветеринарните кабинети. 

Оказа се, че общ регистър липсва. Не е ясно, кой и къде може да прочете информацията от чипа нито коя институция може да търси отговорност от лице просто изоставило кучето си на улицата, било то и с чип в шията. Така дори да станете свидетел на насилие над куче или просто намерите някой изоставен шаро няма към кого да се обърнете. Полицията има други функции, а и при установено насилие над животно, трудно биха му взели показания или пък го задържали като веществено доказателство. В общината – там по-добре не ходете, освен работното им време от социализма и хаос, друго едва ли ще намерите.  Е, ако искате да си платите някой данък с удоволствие ще ви посрещнат, но май само дотам.

Общо взето с това опитите на властта да защитят бездомните четирикраки от човешката злоба и бездушие приключват. Българските институции забуксуваха и отново не можаха гладко да въведат европейските практики. Ще кажете това е първа стъпка и тя винаги е най-трудна и дано това да е истинската причина, защото нуждата от регулация е очебийна. Проблемът с отговорността отново е на първо място – кой, за какво и кога е отговорен и кой ще санкционира. Отговор няма. Така май много мъка очаква четириногия приятел през новата година, а лудият съсед още дълго ще изпробва новия си прицел върху глутницата от квартала. Нищо, че в съседство играе неговото или твоето дете, а мишената му не е виновна за това, че е на улицата.

Януари 2012

България на кръстопът мeжду Мугла и Шенген!

Има едно име Цветан Цветанов. Както се казва запомнете това име. Това е един човек, който се труди упорито и иска да вкара България в Шенген. Няма лошо. Друг е въпросът, че вчера не можа да извади хората от селата да идат на работа, защото за два дни падна 50см сняг, камо ли да вкара цяла една държава в цивилизована и уредана международна общност. Виновни и в двата случая обаче се оказваме ние, българските граждани. Или караме колите си без алтернатори, или тировете не карат където трябва или направо всички сме лош човешки материал. И не искаме да си останем вкъщи и да слушаме. Ми да - идилия, то дето на работното място човек изкарва често толкова колкото да си плати транспорта дотам, направо да си останем вкъщи и да не знаем много, много. И към май месец да се появим на белия свят, като се стопи снегът. Пак се реши проблемът. По гербовски! Запомнете това име Цветан Цветанов и като първият европейски политик препоръчал българите да не се предвижват в собствената си държава – нищо че от 2005г те имат право да се движат свободно в цялата европейска общност. Защо? Ми как защо, защото е по-лесно да обвиниш гражданите и да препоръчваш и забраняваш отколкото да си признаеш, че ВИФаджийските знания и кабинетният опит от системата очевидно не стигат да седиш на кормилото на държавата. Защото пътят, по който върви милата родина е хлъзгав и отдавна за съжаление трудно проходим.  

Вчера имахме и новина! Схемата „Станишев е виновен”, се замени с гражданите са виновни. Вината май е само в това, че оставихме случайни хора да говорят от националния ефир и право в очи да обвиняват нас за собственото ни дередже. Не че не е така, но да го говори човек, който е част от проблема, а не негово решение, е най-малкото безсрамно.  Защото както се казва „кел файда” като ще строим писти и магистрали, като едните остават без ток и вода, а другите непроходими.

Във всичко това в крайна сметка няма кой знае какво ново – проблеми, които имат и в други планински държави. Само че това се случва за пореден път в нашата държава, която може да печели само от две неща – транспортното си положение и туризма. Вчера превозвачите останаха без пътища и турски, белгийски, холандски и прочее шофьори псуваха България по международния ефир, а другите без ток и вода. Клетите туристи даже не можаха да си тръгнат. И по-добре, защото тръгнат ли си веднъж, втори път няма и да дойдат.

И сега въпросът отново е накъде! Май стана така, че отново сме на кръстопът. И отново между Ориента и Европа. И от кръстопътното положение на нашата мила родна страна обаче май за пореден път остана само кръста, който ще си носим още години. А Шенген, Шенген е едно красиво селце в Люксембург, но пътя до него трябва да си разчистим сами – защото Господ дава, ама в кошара не вкарва. Нека първо напривим така, че хората да може да излизат от Мугла, Горно Уйно и Долно Нанагорнище за хляб и лекарства, пък после да мислим за Шенген. Защото иначе ще си умираме сами от бяла смърт по автобусните спирки, а в Европа ще се разказват вицове за нас.

А господин Цветанов да пусне имотите си под наем, защото скоро това ще е единственият му доход, ако разбира се може да се добере до тях.

Господ да пази тази прекрасна страна, не случила на хора!!!

Амин! Януари, 2012