За кучетата и хората

Кучето било най-добрият приятел на човека. Може и така да е, но определено човекът не е най-добрият приятел на четириногия, или поне не и в България. Снимки на изоставени, малтретирани, блъснати, отровени и зверски убити кучета обикалят интернет пространството. Този път властта не спеше и се опита с някой законодателни промени да спре насилието и регулира отношението на хората към животните, в това число домашни и бездомни кучета. Дотук добре. Само че изпълнението на закона тръгна от парламента и стигна до общините, където за пореден път едно добро намерение срещна некомпетентността и малодушието на българския нисш административен персонал. Идеята за чипиране на кучета беше важна крачка, но само наля пари в нечий джоб и напълни ветеринарните кабинети. 

Оказа се, че общ регистър липсва. Не е ясно, кой и къде може да прочете информацията от чипа нито коя институция може да търси отговорност от лице просто изоставило кучето си на улицата, било то и с чип в шията. Така дори да станете свидетел на насилие над куче или просто намерите някой изоставен шаро няма към кого да се обърнете. Полицията има други функции, а и при установено насилие над животно, трудно биха му взели показания или пък го задържали като веществено доказателство. В общината – там по-добре не ходете, освен работното им време от социализма и хаос, друго едва ли ще намерите.  Е, ако искате да си платите някой данък с удоволствие ще ви посрещнат, но май само дотам.

Общо взето с това опитите на властта да защитят бездомните четирикраки от човешката злоба и бездушие приключват. Българските институции забуксуваха и отново не можаха гладко да въведат европейските практики. Ще кажете това е първа стъпка и тя винаги е най-трудна и дано това да е истинската причина, защото нуждата от регулация е очебийна. Проблемът с отговорността отново е на първо място – кой, за какво и кога е отговорен и кой ще санкционира. Отговор няма. Така май много мъка очаква четириногия приятел през новата година, а лудият съсед още дълго ще изпробва новия си прицел върху глутницата от квартала. Нищо, че в съседство играе неговото или твоето дете, а мишената му не е виновна за това, че е на улицата.

Януари 2012

България на кръстопът мeжду Мугла и Шенген!

Има едно име Цветан Цветанов. Както се казва запомнете това име. Това е един човек, който се труди упорито и иска да вкара България в Шенген. Няма лошо. Друг е въпросът, че вчера не можа да извади хората от селата да идат на работа, защото за два дни падна 50см сняг, камо ли да вкара цяла една държава в цивилизована и уредана международна общност. Виновни и в двата случая обаче се оказваме ние, българските граждани. Или караме колите си без алтернатори, или тировете не карат където трябва или направо всички сме лош човешки материал. И не искаме да си останем вкъщи и да слушаме. Ми да - идилия, то дето на работното място човек изкарва често толкова колкото да си плати транспорта дотам, направо да си останем вкъщи и да не знаем много, много. И към май месец да се появим на белия свят, като се стопи снегът. Пак се реши проблемът. По гербовски! Запомнете това име Цветан Цветанов и като първият европейски политик препоръчал българите да не се предвижват в собствената си държава – нищо че от 2005г те имат право да се движат свободно в цялата европейска общност. Защо? Ми как защо, защото е по-лесно да обвиниш гражданите и да препоръчваш и забраняваш отколкото да си признаеш, че ВИФаджийските знания и кабинетният опит от системата очевидно не стигат да седиш на кормилото на държавата. Защото пътят, по който върви милата родина е хлъзгав и отдавна за съжаление трудно проходим.  

Вчера имахме и новина! Схемата „Станишев е виновен”, се замени с гражданите са виновни. Вината май е само в това, че оставихме случайни хора да говорят от националния ефир и право в очи да обвиняват нас за собственото ни дередже. Не че не е така, но да го говори човек, който е част от проблема, а не негово решение, е най-малкото безсрамно.  Защото както се казва „кел файда” като ще строим писти и магистрали, като едните остават без ток и вода, а другите непроходими.

Във всичко това в крайна сметка няма кой знае какво ново – проблеми, които имат и в други планински държави. Само че това се случва за пореден път в нашата държава, която може да печели само от две неща – транспортното си положение и туризма. Вчера превозвачите останаха без пътища и турски, белгийски, холандски и прочее шофьори псуваха България по международния ефир, а другите без ток и вода. Клетите туристи даже не можаха да си тръгнат. И по-добре, защото тръгнат ли си веднъж, втори път няма и да дойдат.

И сега въпросът отново е накъде! Май стана така, че отново сме на кръстопът. И отново между Ориента и Европа. И от кръстопътното положение на нашата мила родна страна обаче май за пореден път остана само кръста, който ще си носим още години. А Шенген, Шенген е едно красиво селце в Люксембург, но пътя до него трябва да си разчистим сами – защото Господ дава, ама в кошара не вкарва. Нека първо напривим така, че хората да може да излизат от Мугла, Горно Уйно и Долно Нанагорнище за хляб и лекарства, пък после да мислим за Шенген. Защото иначе ще си умираме сами от бяла смърт по автобусните спирки, а в Европа ще се разказват вицове за нас.

А господин Цветанов да пусне имотите си под наем, защото скоро това ще е единственият му доход, ако разбира се може да се добере до тях.

Господ да пази тази прекрасна страна, не случила на хора!!!

Амин! Януари, 2012