Refugees in Bulgaria

Niakoi balgari sa gotovi da tochat banici i sipvat ot domashnata na chervenobuzest anglichanin, koito biaga ot dajdovnoto vreme na ostrova, no niama da dadat hliab na niakogo, koito biaga ot kurshumi, glad i mizeria, samo zastoto e murgav i negoviat Bog se kazva Alah. WTF? Mai tova e lizemerie, a ne gostopriemstvo. Zastoto nie sme evropeici, kogato iskame da padat granicite i orientalci kogato triabva da davame.
Slava Bogu ima oste cool mladi lude, koito ne deliat horata po cviat na kojata, religia, proizhod ili prinadlejnost. DAno stanat poveche.

Барбекюризъм или трактат за Мързела!!!

Барбекюризъм – новото явление на 21век

Тази научна статия ще се занимае в следващите си редове с едно нововъзникнало явление на юг от 42 паралел северна ширина. Явлението се нарича барбекюризъм (на латински debilikus gazikus) и е недоброкачествен и болен израстък от явлението туризъм. Представителите от този вид се наричат барбекюристи, по-надолу Б., и се отличават от останалите ни познати видове с няколко харектерни белега. Техният хабитат са предимно полянки, речни брегове и ниските части на планините, до 1000м н. в., до където има изградена добре развита инфраструктура – най-често поне двулентов асфалтиран път. Барбекюристите се предвижват и събират предимно на групи от по 200-300 човека,  като извършват свещен за тях ритуал – палене на огън от предварително купени въглища и разпалки. Б. мрази движението, ето защо не събира съчки и клони. Задължителна част от това свещодеяние е музиката, която представлява смесица от балкански ритми, характерни за същатата тази географска ширина. Ритмите излизат от поне сто радиопремника, ето защо крайният резултат е известен повече като какафония или музикален кич. Детските викове, кучешкият лай и женските крясъци са незаменима част от така важния за Б. ритуал. По време на барбекюпаленето Б. изпадат най-често в транс и са особено раздразнителни. Биолозите отдават това на факта, че Б. най-вероятно повече от три часа не е ял, което води до намаляване на животоподържащите за него животински мазнини и холестерол в кръвта му. В тези моменти Б. може да изпадне в хистерия и е особено агресивен към жените и децата, към които се обръща с изрази на любов като – ще ти отгърмя два шамара, бе пача такава, идеотчета, кретенчета, на майка си приличате, в гроба ли искате да ме вкарате и пр. Б. е изявен еколог и последовател на зелената идея. Той смята, че събраният в найлонов плик отпадък е изхвърлен на подходящо място, когато го закачи на най-близкия клон.

Биолозите отбелязват и характерни черти в барбекюриста. Това са s-образно изкривяване на гръбнака, торбички под очите, голямо количество мастна тъкан в областа на корема и бузите, както и двойна гуша. Удълженият нокът на малкото пръстче на левия горен крайник е признак за по-високо място в йерархията. Видът е и с наднормено за възраста си тегло, което подържа и развива през целия си живот с некачествена храна и липса на движение. Неговите качествени предпочитания са петнадесет годишна немска кола, с която превозва бъдещите барбекюристчета до ритуалните места, балканска музика, анцуг на промоция и златна верижка от турско злато с примеси от мед. Мечтае за държавна работа и апартамент с мазе, за да може да отглежда кисело зеле, също жизнено важен за неговото високо кръвно налягане субстрат от сол, вода и малко зелено-кафява маса. В професионален план най-често е нереализиран футболист или политик-шовинист, факти, за които той обича да говори с пълна уста и почесвайки слабините си. Собственото си поколение разглежда като необходимо зло към жена си, която пък е необходимо зло за неговия социален статус в групата от алфа мъжкари. Характерна особеност за Б. е и фактът, че той обитава по - горе описания си хабитат през топлите месеци от годината с липса на валежи. През останалите дни от годината Б. се събират отново на групи и на принципа на мравуняка завземат сгради с лоша архитектура, спарен въздух и некачествена храна известни като Молове. Ето защо, през тази част от годината, барбекюристите са известни още и като молци (molikus debelikus gazikus). Там те развиват безценни социални и двигателни умения като например едновременното ядене на сладолед и сандвич с една ръка, докато с другата говорят по телефона и носят напазаруваното в мола на промоция.

При Б. е характерна и миграцията от северните, южните, западните и източните краища на България към нейната столица, където осъществяват контакти със себеподобни и формират гореописаните общности. Те са агресивни към местните обитатели, наречени софиянци, тъй като те се отличават от Б. с по-висока култура и обичат непонятни за Б. забавления като театър, кино, спорт, здравословна храна, изкуство и говорят за нравствени категории като морал, възпитание, култура, образование, етика. Основен недостатък на столичаните е и че те никога не знаят резултата от дербито на В аматьорска лига между Етър и Светкавица, както и трансфера на Тошето от Миджур в Марек срещу едно куцо прасе и пробита каца за кисело зеле­, факт, който барбекюстът не би простил на никого, дори и на съседа, който спи с жена му.

Основен враг на барбекюриста са движението, здравословното хранене, културните и спортни мероприятия, естетиката, моралът, модата (да живее анцуга) и хубавата музика.

Предвид по-горе изложените факти се умоляват гражданите, излезли сред природата, за да спортуват, рисуват или разхождат своите домашни любимци да бъдат особено внимателни. В случай, че забележат група от барбекюсти в резерватите на Рила, Пирин, Витоша да ги заобиколят на поне половин километър, да предадат хранителните си запаси и да уведомят незабавно Паркова дирекция, горското, МВР както и главнокомандващия на бунтовническите армейски сили от северно Конго. Резултатът от действието на гореизброените институции ще е един и същ.

Да живее туризмът, единствен той е способен да победи барбекюризма!

Семки и бонбонки

Тя е гола и секси. Аз не. Аз съм само секси. Скоро ще бъда и гол. До нея. Татуировката е и дълга, от рамото до бедрото. На задна се вижда най-добре. Бельото с размер на кибритена кутия. Косата руса, тялото спортно, усмивката первезна. Перфектната. Румънка. На 26. Името не помня, дано и тя не помни моето. Не искам и да знам дали и е истинското и или си го измисля. Все ми е тая. Единственото, което ме интерсува е цената и сексът. Винаги са в зависимост. Морал няма, има сделка. Като да си купиш пакетче семки. Или билетче. Всичко е бързо и делово. Разговорът е общ и традиционен. Сексът също. Може и нетрадиционен, но цената е друга. Позата е една, тя отдолу ти отгоре. Не усещаш нищо. Не искаш да мислиш. Искаш да чукаш. Пак и пак, после още веднъж. Парите нямат значение. Нищо няма значение. Само ти и тя. В кабината. Като преди 2000години, само че пещарата е с печка, а тя с по-хубав татос. Тя е женена, аз не. Тя говори колко е хубаво да си обвързан и да имам връзка, докато аз съм зад нея и съм десетият и само за днес. Живеела с мъжа си, не искам да знам за какво си говорят на вечеря.
 Вторият път ти дава повече, вече си в играта. Кабината е същата, ти вече не. Вече знаеш, че всичко си има цена. Като със семките, само че по-скъпо. Русата и коса вече ти се вижда красива, говорите си, споделяш и. Чувстваш се виновно. Изневерил си. Тя го знае. Всички го знаят. Свършваш. В нея. След малко си на канала. До лодките, все ти е тая. Пари вече нямаш, не искаш и да имаш.
 Нищо не те интересува. Ти си в Амстердам. До канала с кабините. Пикаеш и си тръгваш. Тя обаче не. Седи и танцува, чакайки следващият. Този път няма да си ти. Вече знаеш, че парите купуват секс, но не и чувства. До следващия път.
Ноември 2013

Студентски г/р/ад

      Все по-често ще чуваме името на този невероятен квартал. Не че е с нещо по-различен от всеки друг в София. Единственото по-интересно в него е събирането на елита на българската интелигенция там. Или по-точно в това, че ние очакваме там да има интелигентни хора. Не, няма. Дори да има, то определено това не е мястото, което може да даде здравословна почва те да се развиват. Мръсотия, бездомни кучета, буркани и тенджери по прозорците, найлонови пликчета, липсва на тротоари, надраскани стени, хлебарки. И най-умният мозък да попадна там ще бъде изправен пред избора - или да се отдаде на порока, за да избяга от реалността, или да избяга от там. Но не всеки може да избяга. И остава там. В новото гето на София. Така и малкото останал интелектуален ресурс в страната попада в куаката на човешките отношения и битовизъм, a.k.a. student city. Звучи като име на фолк клуб. Ма то си е.  И като меню, и като култура, и като мода, и като клиентела.
      Но има и един друг сериозен проблем с българското студентство. Българският студент не учи. Той има цялото свободно време на света да се впусне в изкушенията на съвременна България. В системата на родното висше образование има понятие - освобождаване от изпит. Една сесия отнема от 2 до 3 седмици за подготовка, и то в тежките специалности. Така останалите няколко месеца, в които посещението на лекции не е задължително, са на разположение на гордостта на мама и татко, да се впусне в живота на столицата. А тя има какво да предложи. Стига да имаш желание и култура, за да го видиш. Ако не - се случва това, което четем по вестниците в крими колоната. Бъдещето на нацията си донася привичките и комплексите от малкия град, които като се смесят с пороците на големия раждат една взривоопасна смес, която се движи, друса и деградира в рамките на няколко десетки декара площ в югоизточната част на нашия хубав град. А полицията и журналистите само могат да вървят след всичко това и да цъкат с език, а почернени родителите родители да казват - той не беше такъв човек. Е, вече е! И за това може да благодарят на системата на българското висше образование, което раздава дипломи без стойност и покритие вече повече от 20 години. Или както се казваше в онзи виц - като знам как съм учил за икономист, как да ида на лекар!
Бог да ни пази от нашите висшисти!

За кучетата, хората и селяните 2

      Човекът е странно същество. Въпреки че се смята за върха на пирамидата в еволюцията, ежедневно доказва точно обратното. По-егоистично и себично създание, способно да вреди не само на другите, но и на себе си, едва ли има на планетата майка. Един особен вид от това създание се наблюдава и в България. Неговите представители са хора, които имат права над животните, но не и задължения към тях. Те винаги са готови да убиват - било то мечките в Родопите, защото им нападали овцете, било безстопанствените кучета в София, защото ги лаели и нападали по улицата. В крайна сметка се стига до парадокса, че независимо колко години са минали откакто човекът е на два крака, единственото средство за решение на неговите проблеми си остава силата на оръжието, на властта. Или поне за масата от хората, на които не можа да им хрумне разумно решение и само наспамиха ефира на радиа и телевизии със селски диалект и призиви за смърт.
      Определени групи от хора решиха, че имат права да убиват, но не и задължения да се грижат. И агресията винаги е към по-слабия, този - който няма как да се защити. Тези хора забравят, че макар и изоставили селото, за да дойдат в големия град, трябва да се съобразяват с неговите обитатели. А когато съвместното съжителство е трудно решенията следва да се взимат разумно и рационално, а не емоционално. На мен също не ми харесват бездомните кучета в София, но още по не ми харесват разни селяци дошли в големия град и донесли само най-лошото от родните си места. Но аз не предлагам за тях евтаназия, макар че ей Богу ще ми поолекне, ако родният ми град се поосвободи от разни субекти. За да се наречеш гражданин и европеец не е достатъчно да си смениш личната карта или паспорта, а да си смениш мисленото и отношението към заобикалящия те свят. Нещо, което изглежда още не се е случило с голяма част от българската нация. А докато ние чакаме това да се случи, ще страдат всички, най-вече слабите и беззащитните, а общественото внимание ще остане лесно манипулируемо и отклонявано от съществените проблеми на града. Защото ако попитате в една ветеринарна клиника ще видите, че случаите на ухапвания от домашни кучета са повече от тези от улични. Ако попитате в Пирогов, ще ви отговорят, че децата бутнати на улицата или жертви на насилие са много повече от тези ухапани от някой изоставен на улицата четирикрак домашен любимец. Стига да има кой да зададе подходящите въпроси, а не да търси евтин популизъм.
 Бог да пази животните в България от техните стопани и съобитатели хората!!!
Април 2012

За кучетата и хората

Кучето било най-добрият приятел на човека. Може и така да е, но определено човекът не е най-добрият приятел на четириногия, или поне не и в България. Снимки на изоставени, малтретирани, блъснати, отровени и зверски убити кучета обикалят интернет пространството. Този път властта не спеше и се опита с някой законодателни промени да спре насилието и регулира отношението на хората към животните, в това число домашни и бездомни кучета. Дотук добре. Само че изпълнението на закона тръгна от парламента и стигна до общините, където за пореден път едно добро намерение срещна некомпетентността и малодушието на българския нисш административен персонал. Идеята за чипиране на кучета беше важна крачка, но само наля пари в нечий джоб и напълни ветеринарните кабинети. 

Оказа се, че общ регистър липсва. Не е ясно, кой и къде може да прочете информацията от чипа нито коя институция може да търси отговорност от лице просто изоставило кучето си на улицата, било то и с чип в шията. Така дори да станете свидетел на насилие над куче или просто намерите някой изоставен шаро няма към кого да се обърнете. Полицията има други функции, а и при установено насилие над животно, трудно биха му взели показания или пък го задържали като веществено доказателство. В общината – там по-добре не ходете, освен работното им време от социализма и хаос, друго едва ли ще намерите.  Е, ако искате да си платите някой данък с удоволствие ще ви посрещнат, но май само дотам.

Общо взето с това опитите на властта да защитят бездомните четирикраки от човешката злоба и бездушие приключват. Българските институции забуксуваха и отново не можаха гладко да въведат европейските практики. Ще кажете това е първа стъпка и тя винаги е най-трудна и дано това да е истинската причина, защото нуждата от регулация е очебийна. Проблемът с отговорността отново е на първо място – кой, за какво и кога е отговорен и кой ще санкционира. Отговор няма. Така май много мъка очаква четириногия приятел през новата година, а лудият съсед още дълго ще изпробва новия си прицел върху глутницата от квартала. Нищо, че в съседство играе неговото или твоето дете, а мишената му не е виновна за това, че е на улицата.

Януари 2012

България на кръстопът мeжду Мугла и Шенген!

Има едно име Цветан Цветанов. Както се казва запомнете това име. Това е един човек, който се труди упорито и иска да вкара България в Шенген. Няма лошо. Друг е въпросът, че вчера не можа да извади хората от селата да идат на работа, защото за два дни падна 50см сняг, камо ли да вкара цяла една държава в цивилизована и уредана международна общност. Виновни и в двата случая обаче се оказваме ние, българските граждани. Или караме колите си без алтернатори, или тировете не карат където трябва или направо всички сме лош човешки материал. И не искаме да си останем вкъщи и да слушаме. Ми да - идилия, то дето на работното място човек изкарва често толкова колкото да си плати транспорта дотам, направо да си останем вкъщи и да не знаем много, много. И към май месец да се появим на белия свят, като се стопи снегът. Пак се реши проблемът. По гербовски! Запомнете това име Цветан Цветанов и като първият европейски политик препоръчал българите да не се предвижват в собствената си държава – нищо че от 2005г те имат право да се движат свободно в цялата европейска общност. Защо? Ми как защо, защото е по-лесно да обвиниш гражданите и да препоръчваш и забраняваш отколкото да си признаеш, че ВИФаджийските знания и кабинетният опит от системата очевидно не стигат да седиш на кормилото на държавата. Защото пътят, по който върви милата родина е хлъзгав и отдавна за съжаление трудно проходим.  

Вчера имахме и новина! Схемата „Станишев е виновен”, се замени с гражданите са виновни. Вината май е само в това, че оставихме случайни хора да говорят от националния ефир и право в очи да обвиняват нас за собственото ни дередже. Не че не е така, но да го говори човек, който е част от проблема, а не негово решение, е най-малкото безсрамно.  Защото както се казва „кел файда” като ще строим писти и магистрали, като едните остават без ток и вода, а другите непроходими.

Във всичко това в крайна сметка няма кой знае какво ново – проблеми, които имат и в други планински държави. Само че това се случва за пореден път в нашата държава, която може да печели само от две неща – транспортното си положение и туризма. Вчера превозвачите останаха без пътища и турски, белгийски, холандски и прочее шофьори псуваха България по международния ефир, а другите без ток и вода. Клетите туристи даже не можаха да си тръгнат. И по-добре, защото тръгнат ли си веднъж, втори път няма и да дойдат.

И сега въпросът отново е накъде! Май стана така, че отново сме на кръстопът. И отново между Ориента и Европа. И от кръстопътното положение на нашата мила родна страна обаче май за пореден път остана само кръста, който ще си носим още години. А Шенген, Шенген е едно красиво селце в Люксембург, но пътя до него трябва да си разчистим сами – защото Господ дава, ама в кошара не вкарва. Нека първо напривим така, че хората да може да излизат от Мугла, Горно Уйно и Долно Нанагорнище за хляб и лекарства, пък после да мислим за Шенген. Защото иначе ще си умираме сами от бяла смърт по автобусните спирки, а в Европа ще се разказват вицове за нас.

А господин Цветанов да пусне имотите си под наем, защото скоро това ще е единственият му доход, ако разбира се може да се добере до тях.

Господ да пази тази прекрасна страна, не случила на хора!!!

Амин! Януари, 2012