За кучетата и хората

Кучето било най-добрият приятел на човека. Може и така да е, но определено човекът не е най-добрият приятел на четириногия, или поне не и в България. Снимки на изоставени, малтретирани, блъснати, отровени и зверски убити кучета обикалят интернет пространството. Този път властта не спеше и се опита с някой законодателни промени да спре насилието и регулира отношението на хората към животните, в това число домашни и бездомни кучета. Дотук добре. Само че изпълнението на закона тръгна от парламента и стигна до общините, където за пореден път едно добро намерение срещна некомпетентността и малодушието на българския нисш административен персонал. Идеята за чипиране на кучета беше важна крачка, но само наля пари в нечий джоб и напълни ветеринарните кабинети. 

Оказа се, че общ регистър липсва. Не е ясно, кой и къде може да прочете информацията от чипа нито коя институция може да търси отговорност от лице просто изоставило кучето си на улицата, било то и с чип в шията. Така дори да станете свидетел на насилие над куче или просто намерите някой изоставен шаро няма към кого да се обърнете. Полицията има други функции, а и при установено насилие над животно, трудно биха му взели показания или пък го задържали като веществено доказателство. В общината – там по-добре не ходете, освен работното им време от социализма и хаос, друго едва ли ще намерите.  Е, ако искате да си платите някой данък с удоволствие ще ви посрещнат, но май само дотам.

Общо взето с това опитите на властта да защитят бездомните четирикраки от човешката злоба и бездушие приключват. Българските институции забуксуваха и отново не можаха гладко да въведат европейските практики. Ще кажете това е първа стъпка и тя винаги е най-трудна и дано това да е истинската причина, защото нуждата от регулация е очебийна. Проблемът с отговорността отново е на първо място – кой, за какво и кога е отговорен и кой ще санкционира. Отговор няма. Така май много мъка очаква четириногия приятел през новата година, а лудият съсед още дълго ще изпробва новия си прицел върху глутницата от квартала. Нищо, че в съседство играе неговото или твоето дете, а мишената му не е виновна за това, че е на улицата.

Януари 2012