България на кръстопът мeжду Мугла и Шенген!

Има едно име Цветан Цветанов. Както се казва запомнете това име. Това е един човек, който се труди упорито и иска да вкара България в Шенген. Няма лошо. Друг е въпросът, че вчера не можа да извади хората от селата да идат на работа, защото за два дни падна 50см сняг, камо ли да вкара цяла една държава в цивилизована и уредана международна общност. Виновни и в двата случая обаче се оказваме ние, българските граждани. Или караме колите си без алтернатори, или тировете не карат където трябва или направо всички сме лош човешки материал. И не искаме да си останем вкъщи и да слушаме. Ми да - идилия, то дето на работното място човек изкарва често толкова колкото да си плати транспорта дотам, направо да си останем вкъщи и да не знаем много, много. И към май месец да се появим на белия свят, като се стопи снегът. Пак се реши проблемът. По гербовски! Запомнете това име Цветан Цветанов и като първият европейски политик препоръчал българите да не се предвижват в собствената си държава – нищо че от 2005г те имат право да се движат свободно в цялата европейска общност. Защо? Ми как защо, защото е по-лесно да обвиниш гражданите и да препоръчваш и забраняваш отколкото да си признаеш, че ВИФаджийските знания и кабинетният опит от системата очевидно не стигат да седиш на кормилото на държавата. Защото пътят, по който върви милата родина е хлъзгав и отдавна за съжаление трудно проходим.  

Вчера имахме и новина! Схемата „Станишев е виновен”, се замени с гражданите са виновни. Вината май е само в това, че оставихме случайни хора да говорят от националния ефир и право в очи да обвиняват нас за собственото ни дередже. Не че не е така, но да го говори човек, който е част от проблема, а не негово решение, е най-малкото безсрамно.  Защото както се казва „кел файда” като ще строим писти и магистрали, като едните остават без ток и вода, а другите непроходими.

Във всичко това в крайна сметка няма кой знае какво ново – проблеми, които имат и в други планински държави. Само че това се случва за пореден път в нашата държава, която може да печели само от две неща – транспортното си положение и туризма. Вчера превозвачите останаха без пътища и турски, белгийски, холандски и прочее шофьори псуваха България по международния ефир, а другите без ток и вода. Клетите туристи даже не можаха да си тръгнат. И по-добре, защото тръгнат ли си веднъж, втори път няма и да дойдат.

И сега въпросът отново е накъде! Май стана така, че отново сме на кръстопът. И отново между Ориента и Европа. И от кръстопътното положение на нашата мила родна страна обаче май за пореден път остана само кръста, който ще си носим още години. А Шенген, Шенген е едно красиво селце в Люксембург, но пътя до него трябва да си разчистим сами – защото Господ дава, ама в кошара не вкарва. Нека първо напривим така, че хората да може да излизат от Мугла, Горно Уйно и Долно Нанагорнище за хляб и лекарства, пък после да мислим за Шенген. Защото иначе ще си умираме сами от бяла смърт по автобусните спирки, а в Европа ще се разказват вицове за нас.

А господин Цветанов да пусне имотите си под наем, защото скоро това ще е единственият му доход, ако разбира се може да се добере до тях.

Господ да пази тази прекрасна страна, не случила на хора!!!

Амин! Януари, 2012